за дъното на простотията.

Здравейте сладурчета, пампурчета. Не съм писал от доста време поради изключителната ми натовареност, но се случиха определени неща, които провокираха написването на нова глава в книгата на личните ми преживявания.

Сега искам да седнете и да се хванете за нещо, защото има вероятност да ви се разклати стола от хейта, който ще прочетете.

В петък реших да посетя премиерата на новия филм Succer Punch, плод на свръх- гениалното творчество на wannabe режисьора Зак Снайдер, не писах за него веднага, а го оставих да се поуталожи в главата ми и въпреки това не мога да устоя на изкушението.

Въпреки, че преди време бях гледал едно друго негово умопомрачително творение – Watchmen, в което банда пенсионирани супергерой ближеше рани, а син дух (изпаднал най-вероятно от филм за аладин) си размахваше… интелекта пред мен в залата, си помислих че няма накъде по- зле и реших да дам шанс да бъда забавляван. Е,.. новия филм на гениалния режисьор успя да докаже че има нови нива в дълбочината на простотията, и след дълго и упорито пътуване към дъното успя да го достигне, даже успешно успя да задълбае още надолу.

Филма се разказва за нещастно същество от женски пол, което бива набедено от баща си – насилник, че е убило сестра си и затворено в лудница от края на 50-те години. Следва бързо развитие на дайствието, както и дупка в сюжета и се пренасяме в личното кабаре – танцувално студио на единия от лекарите, който подозрително прилича на събрат на братя мангасарян. След поредица от безумни пренасяния на главната героиня в светове, явно съществуващи само в нейната и тази на режисьора глава, бързо схващаме, че и да търсим смисъл и поредност в сюжета, едва ли ще открием такова. Имената на героините са гениални:

Главната героиня, бейби дол – дребна руса девойка с излъчване на японска порноактриса, блонди – сигурно единствената чернокоса героиня, суийт пии – дори не искам да си помислям какво значи това на английски, както и другите знайни и незнайни герой доизграждат храма на простотията и достигат до съвършенство в тази посока. И ако все още имате дори и малко желание да догледаде филма, гениалните вмятания на пенсионера герой ще ви откажат напълно.

И, ако все още си мислите да гледате филма, направете услуга на себе си, а и на човечеството, спестете си парите или ги дайте за нещо далеч по- полезно, като например “свирка” на централна гара, има по малък шанс да увредите здравето си, впредвид шанса да прегризете вените си по време на прожекцията.


About this entry