за хубавите неща

Следва малко личен пост, но тъй като това си е личен блог аз си решавам, какво да пиша, нали така?

От няколко седмици се запалих да гледам сериала “Дарма и Грег”. Приятен семеен сериал, всичко в него е предложено забавно и определо усвежава настроението с приятна доза романика и смях. Мислех си, че нещата, които ще напиша ще звучат сухо и нещата тръгват натам затова ще пиша, каквото ми е на ум.

Сериала е наистина ужасно приятен и те залива с романтично настроение. Джена Елфман е невероятна актриса и надявам се също толкова чаровен и приятен човек в истинския си живот, както образа на Дарма, която играе – светъл и прекрасен човек, който тича, играе, блести и може да изпълни с светлина и доброта, дори и най-тъмното, най-скучно и унило място до което се докосне.

Прекрасно съм наясно, че това е пресилен образ, вплетен в историята на сериала, за да забавлява зрителите и въпреки това, не мога да спра себе си, от това наистина да и се радвам, та чак да пиша за нея в блога си. За малко в статуса на Skype-a ми стоеше надпис, че съм влюбен в нея, и че търся своята Дарма, както и си говоря с приятелите ми, за това, че би била уникално готин и приятен човек, в който с удуволствиех бих се влюбил, първата реакция е: “стига бе.. тя е само във филма.. не съществува в реалността”. Това ме кара да се замисля.. какво толкова харесвам в нея.

Това, че е мила, нежна, леко наивна, както и това, че не е егоист и не мисли само за себе си, че е симпатично смахната,… нима това е вече толкова нереално и непостижимо, че може да съществува само в розов сериал. Това са качества, които ме привличат в хората..

Да.. искам да бъда такъв човек. Да! Искам да се влюбя в жена, която притежава тези качества. Съжалявам.. мисля, че все още съществуват такива хора.


About this entry