за еволюцията, за красотата и за времето

Тези, които ме познават знаят че съм фен на софтуера с отворен код (макар и явно недостатъчно фанатичен, за да си пусна брада до кръста). Днес попаднах на чудесен пост в фиида на Planet Gnome.

http://www.jonobacon.org/2010/04/22/change-i-can-believe-in

Което ме върна в прекрасните ми спомени от времето, когато харддиск над 2 GB си беше космическа технология и видео карта от сорта на VOODOO RUSH с 4MB памет беше последния писък на модата. Бях  млад и зелен и всичко, което бях чувал за линукс беше че е нещо ужасно сложно и не е за никои с IQ под 240. Е все пак реших да се пробвам купих си дебела дебела,… дебела книга Redhat Linux, която беше в комплект с два диска. Дисковете бяха с Redhat Linux 7.2.

През далечната (поне за мен) 2001 линукса изглеждаше така:

То беше за чудо и приказ. Е.. мина време, а и линукса извървя доста път, преди да почна да го ползвам за основна ОС. Ех, с умиление си спомням времето, когато след като си инсталираш линукса се почваше едно четене на рецепти – за аудиото, за модема, за принтера, за резолюцията.. всеки ги знаеше тия рецепти и на никой не му идваше и на ум да ги интегрира в дистрибуцията.

Сега линукса изглежда така:

Много много път измина от онази вълшебна ОС, но все още пази магията, която имаше тогава.

Сега вече се инсталира по лесно от Windows-а, използва се пъти, пъти,… пъти по лесно. Вече го няма онова гадно Windows-ко чувство в корема, че ограбваш труда на хората, всеки път, когато ти се наложи да търсиш поредния крак. Няма го чувстото на старх, ами ако някой вирус ми изяде файловете, или програмата с която работя спре да работи. Всеки път, когато си пускам комютъра, той върви по-бързо от преди, защото знам че има хора, които стоят за мен и го правят не за да ми е трудно и да си плащам, а за да ми е лесно и то толкова лесно, че ако искам, дори да им платя.

PS. От разговор с едим мой добър приятел, който има поглед и ги разбира нещата, но е ориентиран, по – скоро, от другата страна на MS оградата се сещам, че трябваше и да пиша друго нещо. Общото схващане е, че щом харесвам линукс, значи искам и трябва да го набутам в ръцете на всеки, който познавам. Е,.. аз съм на по-различно мнение. За мен тази операционна система е нещо изящно, нещо луксозно и екскузивно. То е като луксозен автомобил, не може всички да караме такива,.. тогава няма да бъдат луксозни. Линукса не е за всеки, той е за хора – достатъчно смели и дръзки готови да възприемат красотата му.


About this entry