за близостта

В неделя вечерта, като никой път се загледах по филм, вървящ по нова телевизия. Аз телевизор нямам и нямам и голямо желание за такъв, но бях замалко в Хасково при баща ми. Обикновено гледаме музикални телевизии, или някое предаване по дискавъри чанъл, защото обикновено другото което върви по телевиизиите дори не заслужава коментар. Вниманието ми привлече Натали Портман, която за мен е невероятен сладур, в който съм си влюбен тайно. Отгоре на всичкото беше с ужастно сладка чорлава къса червена коса и нямаше, как да не се загледам в филм, за който не бях чувал.

Отначало ми се стори, че филма е поредната сълзлива любовна история, но с развитието на сюжета, се оказа, не просто, че не е така, ами това стана един от най-сложните, преплетени филми, които съм гледал. ФИлма е изпълнен с чувства, гняв, яд, ярост, мъка.. любов. Историята се върти около съдбите на две двойки, които се преплитат в сложни човешки отношения.

Това е един от първите филми, които гледам, в който се случващото се на екрана оставя чувство в мен, че се държат с мен като възрастен човек, който иска да види и разбере, какво му се показва.

Сюжетът е наистина изключително дълбок. Видях проблеми и случки и събития, с които оприличавам себе си. Видях персонажи подобни на реални хора, които познавам и към които съм изпитвал чувства, видях неща, които са се случвали и се случват.

Определено ви препоръчвам да изгледате целия филм докрай.


About this entry